Законът за ирационалността
Сигурно обичате да си се представяте като човек, който напълно владее съдбата си и съзнателно планира живота си, доколкото това е възможно. Но дори не подозирате до каква степен емоциите управляват поведението ви. Те ви тласкат към идеи, които галят вашето себелюбие. Карат ви да търсите доказателства в подкрепа на това, в което вече вярвате. Убеждават ви, че виждате несъществуващи неща според настроението ви и тази загуба на връзка с действителността поражда лоши решения и негативни модели, които смущават живота ви.
Способността за рационално мислене противодейства на тези емоционални реакции, кара ви да мислите, а не да действате прибързано, да осъзнаете, че това което чувствате, че се случва, не е това, което се случва реално. Това умение не е вродено; то трябва да се развива, но когато го придобием, помага да осъзнаем най-големия си потенциал.
Като всеки друг вие си мислите, че разсъждавате рационално, но не е така. Първата задача, за да развиете вашата рационалност е да се вгледате в емоциите, които постоянно замъгляват вашите идеи и решения. Научете се да си задавате въпросите: Откъде идва този гняв или омраза? Откъде идва тази непрестанна нужда от внимание? При този анализ емоциите ще загубят властта си над вас. Ще започнете да мислите самостоятелно, а не да реагирате на поведението на другите.
Емициите стесняват гледната точка , карат ни да се фокусираме само върху една-две идеи, които отговарят на непостредственото ни желание за власт или внимание; идеи, които обикновенно имат обратен ефект. Сега вие ще можете спокойно да обмисляте широк спектър от възможности и решения. Ще разсъждавате по-дълго, преди да действате и да преосмисляте стратегията си. И когато хората ви обсадят с безкрайните си драми и дребнави емоции, вие ще запазите способността да се фокусирате и с помощта на рационалността си ще вземете най-правилното решение.
Точно до вас стои вашия двойник; вие сте умен и здравомислещ човек , а този иска да ви накара да сторите някоя глупост или понякога нещо много забавно; и изведнъж забелязвате, че вие самите искате да направите това забавно нещо, бог знае защо; тоест сякаш искате против волята си; съпротивлявайки се с всички сили,го желаете.
Фьодор Достоевски, „Юноша“
Всеки път когато нещо не е наред в живота ни, ние, естествено търсим обяснение. В търсенето на причините нашия ум е склонен да се върти около едни и същи обяснения: някой ни е саботирал, може би защото не ни харесва; правителството или социалните условности ни пречат; получили сме лош съвет или не са ни дали достатъчно информация. Тези обяснения засилват нашите емоции и така първата ни реакция е да търсим причините навън. Да, може част от отговорността за случилото се да е наша, но основната вина е на други хора и неблагоприятни сили.
В повечето случаи обаче това, което ни пречи и ни води към погрешни решения и сметки, е нашата дълбоко вкоренена ирационалност – степента, в която нашия ум се подчинява на емоции. Тя е почти извън нашия контрол. За да разберем това, трябва да разгледаме еволюцията на самите емоции. При тази еволюция, според невробиолозите, мозъкът на висшите бозайници се състои от три части.
- Най-старата от тях е наследена от влечугите и управлява всички автоматични реакции, регулиращи организма. Това е инстинктивната част.
- Над нея е лимбичната система, наследена от предците ни бозайници и управляваща чувствата и емоциите.
- Над всичко това се развива неокортексът – частта, отговорна за когнитивните способности, а при хората – и за езика.
Емоциите възникват като физическа възбуда, предназначена да привлече вниманието ни и да ни накара да забележим нещо около нас. Те започват с химични сигнали и усещания, които трябва да изразим с думи, за да ги разберем. Но тъй като те се обработват в друга част на мозъка, различна от тази, която отговаря за езика и мисленето, този превод често е неясен и неточен.
Следните стратегии ще ви помогнат да освободите рационалния „аз“:
- Внимателно опознайте себе си.
Емоционалният „аз“ процъфтява в невежеството. В момента когато осъзнаете как действа и ви управлява, той губи властта си над вас и може да бъде обуздан. Затова първата стъпка към рационалното винаги е насочена навътре. Хванете емоционалния „аз“ в действие. За тази цел трябва да се замислите как действате в стресови ситуации. Какви конкретно слабости се проявяват в такива моменти – желание да угодите, да унижавате или да контролирате, дълбоки нива на недоверие? Анализирайте решенията си, особено тези, които са неефективни – виждате ли закономерност, скрита несигурност, която ги обуславя? Разгледайте силните си страни; какво ви отличава от другите хора. Това ще ви помогне да определите целите, които отговарят на вашите дългосрочни интереси и прилягат на уменията ви. Когато знаете и оценявате онова, което ви отличава от другите, ще сте в състояние да противодействате на груповата склонност и ефект.
- Изучете емоциите си до самите им корени.
Изпитвате гняв. Позволете на чувството да се уталожи отвътре и го анализирайте: от какво е породено – завист, параноя. Погледнете истината в очите. Задълбайте се под всеки дразнител, за да стигнете до източника. Най-голямата опастност тук е вашето его и илюзията за себе си, която то ви кара да поддържате несъзнателно. Те могат да бъдат успокояващи в дадени моменти, но в дългосрочен план ви карат да се чувствате застрашени и ви пречат да се учите или да прогресирате. Намерете неутрална позиция, от която да наблюдавате своите действия, безпристрастно и дори с ирония.
- Удължете времето си за реакция.
Това умение се усвоява чрез практика повторение. Когато някакво събитие или взаимодействие изисква отговор, трябва да се научите да се отдръпвате настрани. Това може да означава физическо отделяне на място, къдете ще бъдете сами и няма да чувствате натиск за действие. Изчакайте ден-два. Охладете емоциите си. Колкото по-голяма отсрочка можете да вземете, толкова по-добре, защото прозренията идват с времето. Мислете за това като за тренировка на издържливост – колкото по-дълго устоите, без да реагирате, толкова повече ментално пространство ще имате за трезво размишление и толкова по-силен ще стане вашия ум.
- Възприемайте хората като факти.
Взаимодействието с други хора е основен източник на емоционална нестабилност, но това може да се промени. Проблемът е, че ние непрекъснато съдим другите или очакваме да бъдат нещо, което не са. Искаме да ги променим. Искаме да мислят и действат по определен начин – най-често както ние мислим и действаме. И тъй като това е невъзможно, защото всички хора са различни, ние постоянно се дразним и разочароваме. Вместо това гледайте на другите като на явления, неутрални като комети или растения. Те просто съществуват. Има всякакви видове и това прави живота разнообразен и интересен. Работете с това, което могат да предложат , а не се съпротивлявайте и не се опитвайте да ги променяте. Така хабите от своята енергия. Може да превърнете изучаването на хората в забавна игра, като решаване на ребуси, защото всичко това е част от човешката комедия. Да, хората са ирационални, но вие също. Приемайте човешката природа колкото може по-радикално. Това ще ви успокои и ще ви помогне да възприемате хората по-безпристрастно, да ги разбирате на по-дълбоко ниво. Така ще престанете да проектирате своите емоции върху тях. Всичко това ще ви осигури равновесие и спокойствие, повече ментално пространство за мислене.
Това разбира се, е трузно да се постигне с кошмарните типове, които пресичат пътят ни – непоправимите нарцисисти, пасивните агресори и други дразнители. Те остават постоянно изпитание за нашата рационалност.
Вижте за пример руския писател Антон Чехов, един от най-изявено рационалните хора в историята. Семейството му било голямо и бедно и баща му, алкохолик, безмилостно биел всичките си деца, включително малкия Антон. Чехов станал лекар и започнал да пише. Прилагал медицинските си познания към животинската страна на човека, като целта му била да разбере какво ни прави толкова ирационални, толкова нещастни и толкова опасни. В своите разкази и пиеси смятал за изключително терапевтично да вниква в героите си и да се опитва да обясни дори най-лошите от тях. По този начин можел да прости на всекиго, дори на баща си.
Подходът му в тези случаи бил в това да си представя, че всеки човек, дори най-големият злодей, е имил причина да стане такъв, какъвто е – основния, логични в собствените му очи. По свой собствен начин тези хора се стремят към реализация, но ирационално. Като се отдръпва и си представя историята им отвътре, Чехов демитологизира извергите и насилниците и ги представя като обикновени хора. Те вече не предизвикват омраза, а съжаление. Трябва да мислите повече като писател, анализиращ хората, с които си взаимодейства дори най-лошите от тях.
- Търсете оптималния баланс между размисли и емоции.
Невъзможно е да премахнем емоциите от мисленето си. Те са неразривно свързани. Но неизбежно има доминиращ фактор – някои хора в по-голяма степен са управлявани от емоциите си, отколкото други. рябва да търсим правилното съотношение и баланс , водещ до ефективни действия. Древните гърци имали подходяща метафора за това: ездачът и конят.
Конят е нашата емоционална природа, която постоянно ни кара да се движим. Той има огромна енергия и мощ, но без ездач е неуправляем: той е буен, уязвим от хищници и постоянно попада в беда. Ездачът е нашият мислещ „аз“. С упражнения и практика той овладява юздите, управлява коня и превръща тази мощна животинска енергия в нещо продуктивно. Едното без другото е безполезно. Без ездач няма координирано движение или цел. Без кон няма енергия, няма мощ. При повечето хора конят доминира, а ездачът е слаб. При някои ездачът е твърде силен, твърде здраво държи юздите и се страхува да пуска от време на време коня в галоп.
Конят и ездачът трябва да работят заедно. Това означава предварително да обмисляме своите действия; да анализираме максимално всяка ситуация, преди да вземем решение. Но след като решим какво ще правим, да отпуснем юздите и да пристъпим към действие смело и с приключенски дух. Вместо да бъдем роби на тази енергия, да я канализираме. В това е същността на рационалността.
Вашата цел е да запазите волния дух, който сте имали като дете, да се интересувате от всичко, но същевременно упорито да проверявате и анализирате себе си с всички идеи и убеждения. Двете могат да съществуват заедно. Това е баланс, който притежават всички гении.
- Обичайте рационалното.
Важно е да не гледате на пътя към рационалността като на нещо мъчително и аскетично. Защото тя носи сили, които са изключително удовлетворяващи и приятни, много по-дълбоки от натрапчивите удоволствия, които ни предлага светът. Вие познавате това чувство от личен опит: когато сте погълнати от работа, времето минава неусетно и изпитвате периодични изблици на вълнение, когато направите откритие или постигнете важен напредък. Способността да укротите емоционалния „аз“ носи общо спокойствие и яснота. В това състояние на духа дребните конфликти и съображения по-малко ангажират вниманието ви. Действията ви са по-ефективни и това води до по-малко смут. Изпитвате огромно удовлетворение от дълбокото овладяване на себе си. Имате повече ментално пространство за творчество. Чувствате, че повече владеете нещата.
Знаейки всичко това, ще ви бъде по-лесно да се мотивирате да развивате тази сила.
„Довери се на чувствата си!“ – Но чувствата не са нито абсолютни, нито оригинални; зад тях стоят присъди и оценки, които ние наследяваме под формата на… склонности, антипатии… Вдъхновението, родено от чувство, е внук на оценка – често грешна оценка! – и в никакъв случай не ваше собствено дете!Да се доверяваме на чувствата си, означава повече да се подчиняваме на дядо си, баба си и техните дядовци и баби, отколкото на боговете, които са в нас: на нашия ум и на нашия опит.
Фридрих Ницше
Източник: „Законите на човешката природа“ – Робърт Грийн