Представям Ви едно мое разсъждение относно това как ние като мислещи създания може да загубим битката с ИИ (Изкуствиният Интелект), ако не се замислим по-надълбоко в същността на живота. Изложеното по-долу е заключението на написано от мен есе, свързано с мое обучение. Исках да го споделя с Вас, за да ви провокирам към размисъл и да помогна за вашето осъзнаване. Благодаря за вниманието!
Мисленето като познавателен или когнитивен процес има важно отражение върху човешкият живот на индивида. То е начинът, по който ние приемаме дразнителите от околната среда чрез нашите пет сетива, превръщаме ги в мисловни процеси, за да откликнем на същите дразнители с цел чрез преработка по-лесно да намерим решение на даден проблем.
От друга страна, мисленето може да се разглежда и като “дълбок разговор със самия себе си”, породен от емоционален или физиологичен проблем. Този проблем, за да бъде решен нашите мисли извличат необходимата ни информация от мозъка, преработват я и за определен период от време и вече имаме решението.
Ето защо е много важно каква информация влиза в нашият мозък чрез петте ни сетива. Т.е. следва да имаме критично мислене в тази посока. Не можем да се оставим на нашите автоматични мисли, защото те ще започнат да контролират живота ни.
В тази връзка ми попадна понятието метакогниция, която в кратко определение означава да мислим за нашето мислене. Точно тук е мястото да спомена и самоанализа като градивен процес от нашето развитие на осъзнати хора. Това от личен опит е вид трасформация, разбира се, в положителен аспект, която ни дава освен свобода на мислене и натрупване на знания за това, как функционира нашето мислене.
Мисълта има подбудителна и градивна сила. Една мисъл може да доведе до война или мир, до опрощаване или осъждане, до радост или болка. Дори твърдя, че дадена мисъл има силата и енергията да променя животи. Колкото повече мислим, за това как мислим, толкова изчистваме нашите мисли от незначителните, за да остане фокуса върху градивните.
Това е труден и сложен процес, който не става като щракване с пръсти. Изисква се търпение, четене, определен обем знания, експериментиране и прилагане.
Ето защо твърдението, че мисленето се свежда единствено до формирането на понятия и решаването на задачи, е твърде ограничено, защото игнорира богатството на когнитивните процеси, като въображението, интуицията и рефлексията.
Създаването на нови идеи, творчески проекти, дори научаването на японски или китайски език, както и четенето на всякакъв вид литература, дава на мозъка храна за поддържане на активен ум, който е двигателя на човешкото познание и иновации.
Това как мислим не определя нашата интелигентност, а по скоро нашата адаптивност към околния свят.
Начинът, по който мислим определя и начина, по който протича нашият живот. Как ще мислим, зависи от мислите, които слагаме в нашата “банка мозък”.
И не на последно и важно място ще засегна и въпросът за връзката мужду изкуствиният интелект /ИИ/ и мисленето.
Предстоят интересни времена в недалечното бъдеще, когато ИИ ще навлезе с още по-голяма сила във всички сфери на човешкият живот.
От една страна това е положителен заряд за физическото, емоционално и когнитивно развитие на човека. Но от друга, ние като мислещи същества, които от еволюционна гледна точка сме се развивали в продължение на 200 хиляди години ще спрем този процес на развитие и той ще бъде заменен от ИИ. Това започва да се случва с бързи темпове днес.
Мислещият човек се откъсва от същността си да еволюира и трасформира.
Ние сме несъвършенни същества и така трябва да бъде. Именно тази същност ни подтиква да се стремим да бъдем на по-високо интелектуално ниво.
За съжаление днес масово хората забравят за това тяхно умение и по този начин се оставят на едно задоволително ниво на съществуване.
Ако ИИ навлезе дотолкова в нашето битие, че да взема решения вместо нас, това ще бъде гибел за човешкият вид.
Във всеки един аспект винаги трябва да търсим баланса. А той само чрез мисленето може да бъде разпознат.
Автор: Ивелина Ангелова