„Обичай земята! Тя не ти е наследство от твоите родители, тя е твоят дълг към твоите деца! Когато бъде отсечено последното дърво, когато бъде отровена последната река, когато бъде уловена последната птица – едва тогава вие ще разберете, че парите не стават за ядене …”
Индианска мъдрост
Малцина знаят, че до 18-ти век не е съществувала частна собственост върху обработваемата земя, пасищата, горите, минералните богатства и др. Всички тези неща са били считани за обща собственост и, като такава, са били на разположение на всички. През 18-ти век първо в Англия кралят, аристокрацията и дребното дворянство открадват земите от обществото, а след това епидемията се разпространява и до средата на 19-ти век не остава вече нищо за заграждане. Днес цялата планета е собственост на държавите и, ако не искаш да бъдеш ничий гражданин, трябва да живееш на сал в международни води. Ние сме разпарчетосали повърхността и купуваме, и продаваме парцели, но земята е наша майка и живо същество, което, ако притежаваше чувство за ирония, щеше много да се забавлява на опитите на мухите еднодневки да притежават нея, древната. Отделно, че и понятие си нямаме какво се крие в недрата на планетата, под дълбочината на така наречената ни собственост.
Истинските ценности са непреходни и не се купуват с пари. Любовта, дружелюбието, достойнството, красотата, земята, съвършенството, етиката, естетиката. За да бъдат подчинени народите в днешно време, не са необходими войни, достатъчно е да ги накараш да забравят истинските си ценности и да започнат да се кланят на богове, които ги убиват. Например на парите.
Създаването на съвременната банкова система не се е случило с едничкатата цел да задоволи едната алчност, парите за умелите никога не са били самоцел, а мощен и изтънчен инструмент за власт и манипулация.
С тях се купуват и свалят политици и правителства, постепенно начело на държавите се поставят мекотели и зависими управници, които, умишлено или поради некадърност, объркват все повече конците и съсипват и държавността, и обществото. И този процес напредва по цялата планета и на всички континенти. Цедката към властта пресява само определен тип хора, кланящи се на наложените авторитети и презиращи обикновените хора, изкусни в нищоговоренето, лукави в помислите, сляпо вярващи във всяка поднесена им от „онези горе” доктрина, те разпродават колективната собственост на безценица и оставят обществото без материалната си опора. През това време законодателите, също пресяти и отгледани, създават неработещи, зле работещи или перфектно работещи в ущърб на социума закони, които унищожават справедливостта и така лишават обществото от морални устои и смислена перспектива.
И накрая фанатично верни на пазарния принцип късогледи икономисти разчленяват все още работещите и все още държавни предприятия на носещи и неносещи печалба и хищно се впускат да унищожават онези, които не си покриват разходите, с презумпцията, че държавата затъва заради излишните разходи. А не затъва, примерно, поради това, че е лишена от собственост и оттук от собствени приходи. Те запушват всички изтичащи тръби, но водата в басейна от задачите ни по математика продължава да намалява, защото тръбата, през която се влива вода, е приватизирана. Сигурно тези икономисти са бягали от часовете по математика. Първата работа на международните банкери е да ликвидират всички източници на приходи, унищожавайки държавните предприятия, приватизирайки или разчленявайки ги. Дали защото са недалновидни, или защото са злонамерени, икономическите „корифеи” разпарчетосват цялото и изхвърлят всяко парче, което им се стори безполезно, без изобщо да се замислят за връзките му с останалите елементи на едно холистично ниво. Икономистите не знаят, но онези, които са замислили и привели в изпълнение новия световен ред, са наясно със случващото се на глобално ниво и до последен детайл.
Да си представим икономиката като метрото в големия град, състоящо се от станции и тунели; станциите са местата, където пътниците се качват, купуват си билети и които носят приходи. Тунелите на пръв поглед не носят доход, изграждат се и се поддържат много по-трудно от станциите, но именно тунелите обслужват пътуващите и без тях няма да има метро, което да върши полезна работа за целия град. И специално за икономистите – няма да има никакви печалби от метро без тунели. Но вместо да виждат и осъзнават това, те смело ликвидират тунелите като гълтащи огромни средства излишни елементи от системата, а след това безкрайно се изумяват защо, въпреки оздравяването, метрото издъхва и, разбира се, достигат до грешния извод, че е трябвало още тунели да се отстранят от системата. Мислещите хора достигат до правилните изводи и ги защитават, но мислещи хора цедката на властта не пропуска; глупците достигат до неправилните изводи и ги защитават, а пяната, която плува отгоре, става все по-нечиста и нечистоплътна.
Организирани пипала са плъзнали навсякъде и съсипват народи и държави, хората, първоначално създадени по образ и подобие божие, днес са превърнати в консуматори, разделени на маркетингови таргет групи, в евтина работна ръка, впримчена да разменя безценния дар – собствения си живот и свобода, за финикийски знаци, а непотребните икономически аутсайдери се изхвърлят от обществото.
Ние много държим да се сравняваме с другите и развиваме комплекси, ако всички наоколо живеят по-добре от нас, затова за нас е важно да има и хора по-зле, за да запазим уважение към себе си.
Така или иначе, ние нямаме навика да схващаме мястото и задачите на всеки един елемент в холистичната по-голяма картина, а виждаме онова, което са ни научили да виждаме, правим връзките, които сме обучени да правим, и мислим от гледната точка, която ни е внушено да имаме.
Умът седи високомерно на трона си, но, ако дебелото черво откаже да работи, гениалният мозък ще изгасне по-бързо от пламък на свещ при силен вятър. Хората обичат да се грижат за мускулите си и да ги тренират, но какво би станало, ако „мързеливите” мастни клетки решат да спрат работа? Всяко нещо в безкрайната мъдрост на Битието е създадено и има определена цел, излишни неща няма. Дори банкерите и политиците. И много създания на пръв поглед са вредни, но, ако унищожим търтеите в един кошер, колко време след това ще ядем мед от него? Обаче всичко зависи от дозата, важна е дозата.
Откъде сме сигурни, че изхвърлените извън обществото по някаква причина индивиди или цели групи няма да ни придвижат по-бързо към четвърта плътност чрез нищо неправене, отколкото всички направени изобретения на 21-и век. Знаем ли изобщо кой е по-близо до Бог – несретникът-клошар или римският папа… И имаме ли представа кое поведение ще ни отведе до благоденствието и кое ще съсипе планетата и нас. Соченият от всички като мързелив човек със сигурност, след като не се движи навън, се движи навътре по някакъв свой си начин. Енергията не може да стои неподвижна, след като не виждаме движение отвън, такова трябва да се случва вътре. Знаем ли ние какво прочистване на негативността на цялата планета извършва мързеливият в очите ни лентяй, докато ние се въртим в суетата на дните ни, създавайки нови негативности.
Лука 10:38-42 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
41 Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;
42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
С парите се купуват не само продажни политици, законодатели и икономисти, но се придобиват или създават и медии, бълващи пошлост и страх, примесени със зомбиращи реклами и кръгът е затворен, всяко едно човешко същество е вкарано едновременно насила и доброволно в матрицата, всички работят, за да печелят пари, за да купуват повече, за да имат още и още, да не останат на улицата, да не бъдат изхвърлени от системата, която се грижи те да работят, за да печелят пари, с които да продължават да купуват … стремежът към парите е превърнат в нова религия. Човек отдавна не вярва в Бог, вярва в парите, всичко се върти около тях, всички се занимават с тях, всички ги преследват, а в това време държавните икономики се рушат умишлено, като на тяхно място се създават международни корпоративни империи чрез магически ритуали по създаване на пари от нищото в новите храмове – банките и борсите.
Парите, по същността си неутрална енергия, са превърнати в дяволски инструмент за поробване на човечеството. Създадена е нова религия, в която един е бог – Парата, а банкерите и спекулантите са нейните пророци.
През 1971 г. САЩ окончателно преустановява използването на златния стандарт и премахва обезпечението на щатския долар, Федералният резерв започва неконтролируемо да печата пари срещу дълг, с други думи долари срещу нищо. С развитието на компютърните технологии нуждата да се печата на хартия отпада, започва създаването на електронни пари, които съвсем губят връзка с физическия свят. От цялото количество виртуални инструменти по света днес едва 3% имат материално покритие в стоки или благородни метали. 97% са шума по-обемна от всички листа във всички земни гори, но за разлика от тях направо вредна; просто числа в компютрите, с които се изкупуват истински материални активи – земя, машини, цели заводи. Пълно за празно, планетата срещу дългови инструменти. Човешки съдби срещу кредит.
Тъмните сили заобикалят неотменимия закон за свободната воля чрез манипулации, объркване и отвличане на вниманието. Хората се поробват, принудени да теглят кредити за всичко – за образованието си (неслучайно в САЩ и Великобритания току що завършилите студенти вече дължат на банките по над 50 000 долара или лири), за покупка на жилище или за ежедневни разходи. Системата така е създадена, че работещият да не може да си осигури нормално съществуване, без да му се налага да тегли кредити. За да вървят продажбите, а оттам и печалбите, непрекъснато се създават нови и нови уж усъвършенствани домакински уреди, коли и всякакви непотребни джаджи, които рекламите продават независимо имаш ли нужда от тях, и, разбира се, на кредит. Рекламата изкусно натиска някакъв подсъзнателен бутон и предизвиква първосигнална реакция, полуголи красавици продават коли, изваяни мачовци продават прах за пране, футболни звезди продават на феновете си всичко – от екип за игра до червило за устни за още несъществуващите им приятелки. Всяка година световният бюджет за реклама надхвърля 500 милиарда долара. Изследване на ООН показва, че само 10% от тази сума са достатъчни, за да се изхрани половината от гладуващото население на Земята.
Избягвай кредитите на всяка цена, ти нямаш нужда от много, за да достигнеш до финала, кредитът те поробва и взема живота ти в дълг, така удължава пътя ти, а това е целта – да не стигнеш навреме.
Осъзнай, че не парите купуват непотребните и потребните ти неща, а твоето собствено време, ти купуваш всичко, обменяйки частици от живота си за пари. И най-скъпата дрънкулка е мъртва вещ, която придобиваш, отдавайки част от живота си. Даваш живот за смърт, живо за мъртво.
Всички сме съгласни, че не е много привлекателно да работим за пари, затова на пазара има много книги, които дават съвети как да накараме парите да работят за нас. Само дето дали ние за тях, или те за нас, мисълта ни все се върти около парите, вплетени сме с тях и се занимаваме с тях. Ако, обаче, включим още едно измерение, можем да открием далеч по-привлекателна перспектива. Вместо да се въртим около парите, защо не започнем да се въртим около Висшия си Аз. Той няма нужда от пари и, ако намерим начин да го чуваме, ще ни преведе през всички земни суети ефективно и елегантно, и при това съвсем безплатно.
Източник: „Квантовият преход“ – Наташа Гайдън