В човешките отношения помнете, че си имате работа със създания, които се ръководят не от логиката, а от емоциите.
Дейл Карнеги
Овладяването на човешките емоции е най-важния от всички нервни пътища, върху които трябва да работим, за да ги овладеем. Това е така по две причини:
Първо, именно в сферата на емоциите изпитваме изпитваме най-големи затруднения и следователно там разполагаме с най-голям потенциал за промяна.
И второ, емоциите са онази фундаментална и първична част от нас, която притежава изумителната способност да влияе на всичко останало – на на връзката мозък-тяло, на интуицията, мотивацията, отношенията и способността ни да вземаме най-добрите решения за нашето бъдеще.
Думата „емоция“ идва от латинското emotere, което означава „енергия в действие“. Чувствата, които се прикрепват към тази енергия, й придават нюанси и характер като филтър, през който възприемаме живота си.
Идеята, че емоциите „ни връхлитат“, съдържа определена доза истина. Те възникват в лимбичната амигдала, която е и най-примитивната част от мозъка. След тяхното зареждане там мозъкът свързва текущите ни емоционални реакции с вече съществуващите спомени (които се съхраняват в хипокампуса). Полсе щафетата поема префронталния кортекс, който решава кои от тези спомени е уместно да си припомним и как да разтълкуваме емоциите, преминали през филтъра на нашите предишни преживявания. Въз основа на това мозъкът използва комбинация от знания (логическо мислене) и интуитивна, емоционална мъдрост, за да интерпретира случващото се, и при нужда съставя план на действие и поведение, за да реагира адекватно на събитията и емоциите.
Следва как д-р Тара Суорт разглежда спектъра на емоциите.
Всички наши емоции са свързани с нивата на определени невротрансмитери в организма ни.
От общо осемте емоции пет са свързани с оцеляването ни(страх, гняв, отвращение, срам и тъга) и при тях се отделя стресовият хормон кортизол. Те функционират предимно на подсъзнателно ниво, подтикват ни да избягваме/отбягваме определени ситуации и генерират сложни модели на поведение. Именно тези емоции ви карат да избягвате потенциално стресиращи ситуации като говоренето пред публика или срещата с непознат. Оставени без контрол, те могат да ви докарат до агония и чувство на безсилие, карайки ви да си представяте възможно най-лошите сценарии.
А когато мозъкът превключи в режим „борба или бягство“, вие попадате под техния произвол и напразно се мъчите да се успокоите и да овладеете реакциите си.
Двете двойки емоции на привързаността (любов/доверие и радост/вълнение) се регулират от ефектите на окситоцина, серотонина и допамина в нервните рецептори. Тези хормони активират мозъчните системи на възнаграждението и ние започваме да искаме да повторим нещата, които ни дават толкова приятни усещания, като прегръдката с любимия или тичането в парка. Този механизъм е полезен при изграждането на здравословни навици – вие отново искате да отидете на фитнес заради страхотния начин, по който се чувствахте след последната тренировка. Той обаче може да засили и да превърне в зависимост и вредните ви навици като склонността да посягате към чашката или да търсите компанията на „лошите момчета“. На практика дори удовлетворяващата работа и упражненията могат да се превърнат в пристрастяване, така че в крайна сметка всичко е въпрос на умереност.
В емоционалния спектър между емоциите на „оцеляването“ и „привързаността“ стои изненадата. Тя попада в отделна категория на тъй наречените „стимулиращи емоции“ и може да ни накара да превключим от режим на привързаност в режим на оцеляване и обратното. Норадреналинът, който се отделя по време на изненада, усилва ефекта на другите неврохимикали. Това е чувството, което ни обвзема, когато скоростното влакче се е издигнало до най-високата точка и се кани да се спусне стремглаво надолу или когато гледаме филм на ужасите и не знаем дали следващата сцена ще ни накара да изкрещим, или да се разсмеем.
Нещата, които преживяваме, се запечатват дълбоко в мозъка ни, затова част от овладяването на емоциите и поддържането на стабилна мотивация е постигането на здравословен баланс. В живота си ние се нуждаем от пълната гама от емоции, но важното е те да бъдат в умерени количества, за да не изпадаме в емоционални крайности.