Първо нека разгледаме начина, по който функционира мозъкът. Когато в мозъка или в тялото се активира някоя неврологична тъкан, тя създава съответстващата на нея част от ума. От гледна точка на невронауката умът представлява мозъкът в действие. Например определена част от вашият ум функционира, когато карате кола. С друга част от ума си вземате душ. Имате и ум, с който пеете или слушате музика. За да изпълнявате всяка от тези сложни функции, вие използвате съответстващото и специфично ниво на съзнание; тъй като вероятно сте извършвали всяка функция хиляди пъти, когато задействате някоя от тях, мозъкът ви се активира по строго определен начин.
Когато мозъкът ви се задейства, умът ви се обръща към определена последователна, шаблонна комбинация от неврологични мрежи. Тези мрежи са просто клъстери от неврони, които функционират съвместно като общност (подобно на автоматична софтуерна програма или макрос), защото сте извършвали това конкретно действие много пъти. С други думи, невроните, които се активират и свързват, за да изпълнят задачата заедно, установяват по-силна връзка помежду си. Когато съзнателно изберете да изпълните задачата, автоматично избирате и инструктирате тези неврони в мозъка да се активират и да създадат конкретно ниво на ума.
В по-голямата си част мозъкът ви е продукт на миналото. Той се е структурирал и оформил, за да се превърне в жив запис на всичко, което сте научили и изживели до този момент. От гледна точка на невронауката ученето е процес, при който невроните в мозъка се свързват, образувайки хиляди синаптични връзки. От своя страна, те се групират в сложни, триизмерни неврологични мрежи. Представете си ученето като процес на надграждане, подобряване и актуализация – ъпгрейд на мозъка. Когато насочите вниманието си към дадена информация или познание, което има значение за вас, взаимодействието с околната среда остава свой физиологичен отпечатък в мозъка. Щом почувствате нещо ново, сетивата записват случилото се в мозъка по неврологичен път – свързват се още повече неврони, за да създадат още по-сложни мрежи и да ъпгрейднат мозъка ви.
Изживяванията не само развиват мозъчните невронни схеми, но създават и емоции. Може да разбираме емоцията като химическите следи на минали преживявания или като химическото им отражение в тялото. Колкото по-емоционално е дадено събитие, толковапо-траен е неговият отпечатък в мозъка; това е начинът, по който се формират дългосрочните спомени. Ето защо, ако ученето означава да създавате нови връзки в мозъка си, спомените са начинът да ги поддържате. Колкото повече повтаряте дадена мисъл, избор, поведение, изживяване или емоция, толкова повече невроните се активират и свързват помежду си и съответно поддържат и затвърждават дългосрочните взаимовръзки.
Може спокойно да се каже, че единственото място, в което миналото действително съществува, е в тялото и мозъка ви.
Как вашето минало се превръща във ваше бъдеще
Тук ще разгледаме как се изменя биохимията на тялото ви, когато мислите или чувствате.
Когато си помислите или си спомните нещо, в мозъка започва биохимична реакция, благодарение на която той излъчва определени химически сигнали. Така мислите, които са нематериални, буквално се материализират – превръщат се в химически вестоносци. Те карат тялото да изпитва емоцията, съответстваща на това, което сте си помислили. След като забележите, че се чувствате по определен начин, започвате да мислите още повече в синхрон с това чувство, а мозъкът на свой ред освобождава още вещества, за да се почувствате по начина, по който сте мислили.
Например, ако си помислите нещо страшно, започвате да изпитвате страх. Тази емоция влияе върху мисленето ви и започвате да мислите още повече страшни мисли, а те от своя страна задействат освобождаването на още повече вещества в мозъка и тялото, които ви карат да продължите да изпитвате повече страх. Ако мислите са речникът на мозъка, то чувствата са речникът на тялото.
Когато редовно активирате и свързвате невроните в едни и същи схеми или вериги (защото продължавате да мислите едни и същи мисли), вие моделирате мозъка си по техния калъп. В резултат той се превръща в артефакт на мисленето от вашето минало и с времето ви става все по-лесно да мислите по-същия начин.
Нека сега видим как се проявява всичко това във вашето ежедневие.
В момента, в който сутрин се събудите и потърсите познатото чувство, свързано с представата за самите вас, вие започвате деня си в миналото. Когато започнете да мислите за своите проблеми (свързани със спомените от минали преживявания с различни хора, неща, моменти и места), те създават у вас познати чувства, като нещастие, безмислие, тъга, болка, скръб, тревога, притеснение, раздразнение и безсилие, неудовлетвореност или вина. Ако тези емоции насочват мисленето ви и то не може да надскочи тяхното ниво, тогава мислите в миналото. И ако тези познати емоции окажат влияние върху решенията, поведението или преживявания, които ще изберете и създадете за себе си, тогава ще изглеждате предсказуеми – и животът ви ще си остава същият.
Да речем, че се събуждате, спирате будилника и както още лежите, си отваряте Фейсбук, Инстаграм, Туитър, имейлите, новините. (Сега наистина си спомняте кой сте – потвърждавате изградената си персона и се свързвате с личната си реалност от миналото.) След това отивате в банята, вземате душ, обличате се, пиете малко кафе и закусвате. После шофирате до работа, взаимодействате със същите колеги, с които сте се виждали предишния ден. Прекарвате деня си изпълнявайки почти същите задължения, които сте вършили и вчера. След това се прибирате, сготвяте за вечеря, гледате едно и също телевизионно шоу, приготвяте се за лягане, малко си почитате и след това заспивате.
Всеки ден се придържате към една и съща рутина.
Ако продължавате да следвате тази рутина, тя ще ви стане навик.
Навикът е набор от автоматични, несъзнателни мисли, поведения и емоции, които придобиваме чрез често повтаряне. По същество това означава , че тялото ви вече е на автопилот – то изпълнява серия от предварително зададени програми и с течение на времето се превръща във ваш ум.
Така сте създали набор от устойчиви неврологични мрежи в мозъка и сте емоционално обусловени от тялото си да живеете в миналото и да го пресъздавате като ваше бъдеще. Вашето бъдеще е просто повторение на миналото. Това е, защото вашето вчера твори вашето утре.
В това известно, сигурно бъдеще няма място за непознатото. Всъщност, ако се случи нещо ново, ако нещо неизвестно се разгърне в живота ви и промени предвидимата времева линия на вашия ден, най-вероятно ще се ядосате, че нарушава рутината ви. Неизвестното е непознато и несигурно, но също и вълнуващо, защото се случва по начин, който не можете да очаквате или да предусетите.
Трябва да разгледаме още един аспект на мисленето и чувствата, за да получите пълна представа какво се случва, когато продължавате да живеете с едно и също вътрешно състояние. Затвореният цикъл на мисли-чувства създава около тялото измеримо електромагнитно поле. Телата ни винаги излъчват светлина, енергия или честота, която носи конкретно съобщение, информация или намерение. Така ние постоянно изпращаме и получаваме електромагнитна енергия.
Ето как става това. Когато си помислим нещо, в мозъка се активират невронни мрежи и създават електрически заряд. Когато тези мисли доведат и до химическа реакция, създаваща определена емоция, или когато някаква позната емоция провокира у нас мисли, тя създава магнитен заряд. Двата заряда произвеждат специфично електромагнитно поле, което е еквивалент на вашето състояние.
Можем да гледаме на емоциите като на енергия в движение. Различните емоции произвеждат различни честоти.
За да променим състоянието си, трябва да променим начина, по който мислим и се чувстваме. Въпреки че може да звучи невероятно, това наистина е възможно.
Бъдете позитивни, бъдете усмихнати, бъдете уверени в себе си!
Сега в настоящият момент!
Източник: Джо Диспенза