Кръгът на загриженост срещу кръга на контрола е вариация на локуса на контрол на Ротър. Двата кръга ни помагат да идентифицираме как се проявяваме в живота: дали въздействаме на света или сме повлияни от него (т.е. вие влияете или сте повлияни). Моделите ни помагат да идентифицираме онези, които са реактори в живота (т.е. жертви) от тези, които са активни в живота (с техните решения, избори, резултати, поведение и последствия).
Кръгът на загриженост представлява как изглежда нашата енергия, когато се фокусираме върху други хора: били те знаменитости, които обожаваме, влиятелни лица в социалните медии или наши връстници.
Ние позволяваме на тези външни влиятелни лица да влияят върху това, което носим, ядем, правим, къде работим, на какво казваме „Да“ и „Не“, какво отстояваме и какво харесваме и не харесваме. Има хора, които живеят живота си в страх от това, което четат по новините, докато други никога не напускат родните си градове, защото не искат да разстроят семейството си или да опитат нещо ново и смело.
Повечето хора, които попадат в тази група, са повлияни главно от страха да не се съобразят, т.е. те са параноични от това какво могат да си помислят хората за тях, ако трябва да се обличат, да се държат или да бъдат такива, каквито искат да бъдат.
Тези, които са водени от собствените си цели, визия, стандарти и ценности, независимо от стандартите на другите хора, се появяват в кръга на контрол.
Хората, които попадат в този кръг, са тези, които вече не са контролирани или управлявани от това, което външните фактори казват или правят. Те приемат, че не могат да контролират новините, какви са тенденциите, мненията на другите хора, времето, заплахите, какво се случва в икономиката, но могат да контролират какво купуват, къде работят, как се чувстват, как се държат и реагират, какво правят и къде живеят.
Те са достатъчно овластени, за да вземат конкретни решения извън кръга на контрол: избират какви граници да поставят, къде да отидат, какво харесват и не харесват, в какво да вярват и какви са техните нагласи.
Локус на контролната скала
Принципът „Locus of Control“ е измислен от Джулиан Ротър (1954г.). Той разглежда идеята, че хората са склонни или да вярват, че контролът живее вътрешно (в тях) или външно (с другите или ситуацията). Това, разбира се, е спектър.
Някои хора имат изцяло вътрешен или външен локус на контрол, но други ще имат някакъв баланс между двете. Например, някои хора може да са по-вътрешни у дома, докато са по-външни на работа.
Вътрешни: тези с висок вътрешен локус на контрол вярват в собствената си способност да се контролират и да влияят на външния си свят. Те виждат себе си като контролиращи бъдещето си и признават, че изборът, който правят, ще доведе до техния успех или провал.
Тяхната вяра в собствената им способност да променят нещата може да доведе до повишени нива на увереност и те ще търсят информация, която ще им помогне да влияят на хора и ситуации. Те също така вероятно ще бъдат по-мотивирани и водени от успеха.
Външен: тези с висок външен локус на контрол вярват, че те лично имат малък или никакъв контрол върху събитията и това, което правят другите хора. Може дори да вярват, че други хора имат контрол над тях и че не могат да направят нищо друго, освен да се подчиняват.
Хората с външен локус на контрол обикновено са фаталистични. Те виждат нещата от гледна точка на това, че животът и събитията просто им се случват и те могат да направят много малко по въпроса. Това ги прави доста пасивни и приемащи. Ако смятат, че са успели в нещо, е по-вероятно да припишат това на късмета, както се предполага, на собственото си умение/талант.
Предлагам ви един въпросник, който ще ви помогне да определите къде се намира вашия локус на контрол.
Всеки въпрос се състои от двойка алтернативи (а или б). Моля, изберете твърдението от всяка двойка, в което по-силно вярвате, че е вярно. Уверете се, че сте избрали този, който всъщност вярвате, че е по-верен, както се предполага, че този, който смятате, че трябва да избирете, или този, който бихте искали да бъде истина. Не забравяйте, че този въпросник е мярка за лично убеждение, така че тук няма правилни или грешни отговори.
Обмислете внимателно отговорите си, но не отделяйте много време на всеки от тях. При някои въпроси може да откриете, че вярвате, че и двете твърдения или нито едното не е вярно. В този случай просто изберете този, за който по-силно вярвате, че е истина. И накрая, опитайте се да отговорите на всеки въпрос независимо, когато правите своя избор: не позволявайте да бъдете повлияни от предишните си избори.
| Отговор (а) | Отговор (б) | Точкуване |
| 1. а) Децата в крайна сметка попадат в неприятности, защото родителите им ги наказват твърде много. | 1. б) Проблемът с повечето деца днес е, че родителите им се отнасят прекалено лесно към тях. | |
| 2. а) Много от нещастните неща в живота на индивида отчасти се дължат на лош късмет. | 2. б) Нещастията на индивида са резултат от грешките, които правят. | |
| 3. а) Една от основните причини да водим война е, че хората не се интересуват достатъчно от политиката. | 3. б) Винаги ще има войни, независимо колко много хората се опитват да ги предотвратят. | |
| 4. а) В дъргосрочен план хората получават уважението, което заслужават в този свят. | 4. б) За съжаление, стойността на индивида често остава неразпозната, колкото и да се опитва. | |
| 5. а) Идеята, че учитилите са несправедливи към учениците, е смешна. | 5. б) Повечето ученици не осъзнават до каква степен техните оценки/резултати са повлияни от случайни събития. | |
| 6. а) Без правилните почивки индивидът не може да бъде ефективен лидер. | 6. б) Способните хора, които не успяват да станат лидери, не са се възползвали от предоставените им възможности. | |
| 7. а) Няма значение колко се опитвате, някои хора просто никога няма да ви харесат. | 7. б) Хората, които не могат да накарат другите да ги харесват, не разбират как да се разбират с другите. | |
| 8. а) Наследсвеността играе основна роля при определянето на личността на човека. | 8. б) Опитът на индивида в живота определя какъв е той. | |
| 9. а) Често съм установява, че това, което ще се случи, ще се случи. | 9. б) Доверието в съдбата никога не ми е работело толкова добре, колкото вземането на решение да предприема определен курс на действие. | |
| 10. а) В случай на добре подготвен ученик, рядко, ако изобщо има, има нещо, което би било известно като несправедлив тест. | 10. б) Често се случва изпитните въпроси да са толкова несвързани с курсовата работа, че изучаването всъщност е безполезно. | |
| 11. а) Успехът е резултат от упорита работа, късметът има много малко или нищо общо с това. | 11. б) Получаването на добра работа озночава най-вече да си на точното място в точното време. | |
| 12. а) Средностатистическият гражданин може да окаже влияние върху правителствените решения. | 12. б) Този свят се управлява от онези малцина, които са на власт и малкото момче не може да направи нищо по въпроса. | |
| 13. а) Когато правя планове, почти съм уверен, че мога да ги накарам да работят. | 13. б) Не винаги е разумно да планирате твърде далеч предварително, защото много неща така или и | |
| 14. а) Има хора, които просто не са добри. | 14. б) Във всеки има нещо добро. | |
| 15. а) В моя случай получаването на това, което искам, има много малко или нищо общо с късмета. | 15. б) Много пъти може и просто да решим какво да правим, като хвърлим монета. | |
| 16. а) Кой ще бъде шеф обикновено зависи от това кой е имал късмета първи да бъде на правилното място. | 16. б) Да накараш хората да правят правилното нещо зависи от способностите им. Късметът има много малко или нищо общо с това. | |
| 17. а) По отношение на световните дела, повечето от нас са жертви на сили, които не можем нито да разберем, нито да контролираме. | 17. б) Като играят активна роля в политическите и социалните дела, хората могат да контролират световните събития. | |
| 18. а) Повечето хора не осъзнават до каква степен животът им се контролира от случайни събития. | 18. б) Наистина няма такова нещо като „късмет“. | |
| 19. а) Човек винаги трябва да е готов да признае грешките си. | 19. б) Обикновено е най-добре да прикриете грешките си. | |
| 20. а) Трудно е да разбереш дали човек наистина те харесва или не. | 20. б) Колко приятели имате зависи от това колко добър човек сте. | |
| 21. а) В дългосрочен план лошите неща, които ни се случват, са балансирани с добрите. | 21. б) Повечето нещастия възникват в резултат на липса на способности, мързел, невежество или и трите. | |
| 22. а) С достатъчно усилия можем да премахнем политическата корупция. | 22. б) Трудно е за хората да имат голям контрол върху нещата, които политиците правят на власт. | |
| 23. а) Понякога не мога да разбера как учителите стигат до оценките, които дават. | 23. б) Има пряка връзка между това колко усърдно уча и оценките, които получавам. | |
| 24. а) Добрият лидер очаква хората сами да вземат решения какво да правят. | 24. б) Добрият лидер дава да се разбере на всеки каква е работата му. | |
| 25. а) Често чувствам, че имам малко влияние върхунещата, които ме се случват. | 25. б) Не мога да повярвам, че късметът или случайността играят важна роля в живота ми. | |
| 26. а) Хората са самотни, защото не се опитват да бъдат приятелски настроени. | 26. б) Няма голяма полза да се опитвате твърде много да угодите на другите, ако те харесват, те те харесват. | |
| 27. а) В гимназията се набляга твърде много на спорта. | 27. б) Отборните спортове са отличен начин за изграждане на характер. | |
| 28. а) Това, което се случва с мен, е моя собствена работа. | 28. б) Понякога чувствам, че нямам достатъчно контрол върху посоката, в която се движи животът ми. | |
| 29. а) През повечето време не мога да разбера защо политиците се държат по начина, по който се държат. | 29. б) В дългосрочен план хората са отговорни за лошото правителство както на национално, така и на местно ниво. |
По-висок резултат = външен локус на контрол
По-нисък резултат = вътрешен локус на контрол
Източник: Каин Рамзи – социален предприемач, приложен психолог и публикуващ автор.