СЕ СПРАВИМ С ТИНЕЙДЖЪРСКИТЕ ГНЕВНИ ИЗБЛИЦИ
Всеки родител на тийнейджър познава стреса от гневни изблици, но следните психологически съвети вероятно ще ви помогнат да преминете през годините на пубертета с по-леки сътресения:
ИЗБЯГВАЙТЕ „ЕФЕКТА НА НЕГАТИВНАТА РЕЦИПРОЧНОСТ“:
Този доста префърцунен термин значи просто, че когато тийнейджърът ви започне да хвърля обиди и обвинения по вас, не бива да се поддавате на твърде човешки подтик да отвърнете със същото. Човешкият инстинкт повелява да се защитим с нападение, но това е непродуктивно с всекиго, особено с тийнейджър.
Помнете, че детето вероятно ви подлага на изпитание, затова не подхранвайте несигурността му, като му давате причина да се съмнява в обичта ви.
ОСТАНЕТЕ В РОЛЯТА НА ВЪЗРАСТЕН:
Според трансакционния анализ, когато общуваме, приемаме една от три роли – на възрастен, родител или дете. Ролята на дете включва раздразнителност, нелогичност, свръхемоционалност и друго поведение, очаквано от 5-годишните. Възрастните лесно влизат в тази роля. Вашият тийнейджър вероятно показва „детинско“ поведение, отчаяно опитвайки се да е „възрастен“. Ако възприемете ролята на възрастен, това ще означава, че възприемате „опонента“ като равен; влезете ли в ролята на родител, демонстрирате превъзходство по отношене на сила и познания.
Повечето конфликти през пубертета възникват, когато родителя приема родителска роля, а тийнейджърът – ролята на дете; от друга страна, успешният изход е по-вероятен, ако и двамата сте в ролята на възрастни.
Но как да преобразите раздразнителния тийнейджър във „възрастен“?
Най-добрият начин е вие да останете в тази роля; влезете ли в родителската, тийнейджърът трудно ще излезе от съответстващата детска роля. Ще го постигнете, като запазите спокойствие, избягвате ефекта на негативната реципрочност, не демонстрирайте снисходителност и превъзходство, търсете разумни решения, а не емоционални схватки.
НАПРАВЕТЕ НЕЩО СТРАННО:
Друга техника, смъкваща напрежението, е да стъписате тийнейджъра, като направите нещо необичайно. Грабнете банан от купата с плодове например, използвайте го като микрофон и изпълнете любимата си песен. Или изтанцувайте няколко пируера върху кухненския под. Всичко, което ще накара тийнейджърът да зяпне (но не и да ви каже, че не сте с всичкия си), ще прекъсне цикъла на гнева и ще разсее напрежението.
Тийнейджърските гневни изблици са типична част от развитието; детето става независима личност, но често му липсва зрялост да овладява емоциите си.
Според мен – те имат нужда просто да бъдат разбрани. Отделяйте повече време за тях, за да засилите тяхното доверие.
Търпение, разбиране, комуникация и добър пример!