Това е една лекция на Рудолф Щайнер, която изнася в Цюрих на 9 октомври 1918 г.
Рудолф Щайнер е основателят на философското учение на антропософия. Това учение се фокусира върху развитието на човешкия дух и познаването на духовната реалност.
Щайнер вярва, че човешкият дух е вътрешен източник на истина и мъдрост и че познаването на духовната реалност може да доведе до забележителен напредък в нашето разбиране на света около нас.
Антропософията съдържа много различни концепции и техники, като например духовна наука, антропология и езотерика. Тези концепции често са трудни за разбиране от хората, които не са запознати с учението.
Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:
- Физическо тяло – неживо, веществено, „минерално“
- Етерно тяло – или „жизнено тяло“, „растително“
- Астрално тяло – лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско“
- Азова организация – лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки“ качества
Взаимодействието между тези съставни части на човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо:
- Нервно-сетивната система – носител на мисленето.
- Ритмична система – носител на чувствата.
- Системата „веществообмен-крайници“ – носител на волята.
Ние живеем в епохата на Съзнателната душа и трябва да обърнем внимание предимно върху нейното изграждане и развите, по-точно в истинската природа на човешкото същество.
Като човеци, в духовно-научен смисъл, ние сме съставени, така да се каже, слизайки отгоре надолу, от Аза, от Астралното тяло, от етерното тяло и от физическото тяло. От тези съставни части само Азът е онова, в което засега ние живеем и тъчем духовно-душевно. Азът ни е предоставен в хода на нашето Земно развитие и от управляващите го Духове на Формата.
Какво вършат Ангелите в нашето астрално тяло?
Ако се издигнем до определена степен на имагинативното познание, се установява, че тези Същества от йерархията на Ангелои – всеки един от тях, отговарящ за отделния човек , но и чрез тяхното взаимодействие – всъщност изграждат образи в човешкото астрално тяло. Насърчавани от Духовете на Формата те изграждат образи. И така те комуникират с нас като непрекъснато пораждат в човешкото астрално тяло образи, които могат да бъдат проследени. Оказва се, че тези образи възникват според точно определени импулси, според точно определени принципи. И така според начина на тяхното възникване се освобождават определени сили за бъдещата еволюция на човечеството. Тази дейност на Ангелите имат точно определени намерения относно живота на хората и целият бъдещ социален ред на Земята.
При формирането на образите от страна на Ангелои действа един точно определен принцип. Действа принципът, че занапред нито един човек по земята няма да може да се наслаждава на щастието, ако други хора край него са нещастни. В сила влиза импулсът на абсолютното братство,абсолютното единство на човешкият род, на правилно разбраното братство, що се отнася до социалният ред в условията на физическият живот. Това е едната гледна точка, от която ние виждаме как Ангелои пораждат образи в човешкото астрално тяло.
Обаче съществува и един втори импулс, според който Ангелои насочват своите действия, а именно: те преследват определени цели не само по отношение на външния социален живот, но и по отношение на човешката душа. Що се отнася до душевния живот на хората, чрез образите които влагат в астралното тяло, Ангелои преследват друга цел: занапред всеки човек да вижда във всеки друг човек скритото божествено начоло. Техните намерения са, че нещата трябва да се променят в духовно-божествен план, да излеят върху хората пълна свобода за техният религиозен живот.
Ангелите следват и един трети импулс: Да предоставят на човека тази възможност, която му позволява чрез мисленето да преодолява пропастта и да постига изживявания в духовния свят.
Разбирането на всичко това е много важно, защото е свързано с еволюцията на човечеството.
Къде протича тази работа на Ангелите?
Днес тя може да бъде намерена най-вече в спящият човек. И най-важното е, че това, което става там да проникне в човешкото съзнание. Тези процеси се разиграват по начин, който може да изглежда за хората твърде загадъчен и парадоксален. Обаче фактически в тази своя инкарнация, всеки човек не е нищо друго, освен един ужасен сънливец, който проспива всичко случващо около него; но в неговото астрално тяло Ангелът, това Същество от общността на Ангелите, продължава да работи, подготвяйки бъдещето на човечеството.
Но както знаете, в мировото развитие има и други Същества, които са заинтересовани да отклонят човека от неговият път: това са ариманическите и луциферическите Същества. Те са се насочили към това да отклонят човешкият поглед от работата на Ангелската Йерархия и да спъват свободната воля на човека. Искат да го превърнат в един душевен автомат като умъртвят съзнанието за неговата духовност. Те се стремят да му внушат възгледа, че фактически човекът представлява само едно високо развито животно. В действителност Ариман е големият вдъхновител на всички онези технологии и практики в хода на Земното развитие, които не признават нищо друго, освен външния, достъпен за сетивата човешки живот и комнеят само за една универсална, широкоразпространена техника, задоволяваща по един по-рафиниран начин човешките потребности за ядене и пиене, както и всякакви други нужди, които не се различават от тези при животните. Да умъртвят, да затъмнят човешкото съзнание, че човекът е образ и подобие на Бога – ето какво искат да причинят на Съзнателната душа Ариманическите Духове чрез всевъзможните рафинирани научни средства на нашето време. Те всячески се стремят да разпространяват всред хората такива учения, които затъмняват спомените за техния божествен произход.
Това не е някаква безмислена игра и всички трябва да разбираме с пълна сериозност работата на Ангелите, които осъществяват своите намерения с помощта на спящите човешки тела.
Щайнер накрая обобщава това, което настъпва в хода на общочовешката еволюция и би се състояло в следното:
Ако някога на преден план биха излезли, примерно, една болестотворна медицина, едно ужасяващо объркване на сексуалните инстинкти или някакви ужасяващи механизми за използването на природните сили, тогава един бездуховен светоглед не би могъл да проникне във всичко това, не би могъл да забележи как хората се отклоняват от верния път, също както спящият, докато спи.
Източник: Рудолф Щайнер