Може да имаме много хармонична философия, може да притежаваме огромна сила на личността и позитивно отношение към живота, но ако не заставим всички тези ценни качества да работят, скоро ще стане ясно, че по-скоро си търсим оправдания, отколкото да се движим напред.
Ако имаме искрено желание да се движим напред ни предстои да използваме всички възможни средства, за да приложим в живота всичко, което знаем и разбираме. Трябва да намерим начин да демонстрираме на околния свят всичко ценно, което притежаваме. В противен случай нашите вътрешни ценности ще останат неупотребени, а нашия талант няма да бъде възнаграден.
Защо някои хора търпят неуспех, а други преуспяват – този въпрос често ни затруднява. Понякога дори ни се струва несправедливо. Ние всички познаваме хора, които имат добро образование, правилно отношение към живота и искрено желание да направят нещо в живота си. Те са добри родители, честни работници и предани приятели. Но независимо от техните знания, възгледи и желания продължават да живеят в тиха безнадеждност. Те би трябвало да имат много повече, а получават както ни се струва толкова малко!
И обратно – има хора, които винаги получават твърде много, макар да заслужават по-малко. Те нямат образование. Имат лошо отношение към себе си и към другите, често постъпват нечестно и неетично. Единствената черта, по която като че ли приличат на хората, които би трябвало да получават повече, а получават толкова малко е искреното желание да преуспеят. Независимо от малкото добродетели,
знания и разбирания тези хора често се оказват на върха.
Защо се случва така, че някои хубави хора имат толкова малко, в същото време когато нечестните хора имат толкова много?
Защо в нашето общество търговците на наркотици, членове на различни групировки и криминални елементи се разкарват с “Мерцедес”-и в същото време когато много хора се борят, за да платят своите малки сметки? Ако нашето желание да преуспеем е силно колкотото тяхното и имаме освен това и такива достойнства като тънък философски подход и емоционална изтънченост защо не получаваме такива резултати като тях?
Отговорът е, че не работим за постигането на нашите цели, а те го правят.
Ние не влагаме всичко от себе си в работата, с която се занимаваме, а те го правят.
Ние не се заседяваме до късно за да разработваме нови планове и не работим ден след ден за да направим тези планове реалност. А те го правят.
Ние не се стремим да разберем и изучим всичко за нашата индустрия и нашия пазар. А те го правят.
Ние не полагаме всички усилия, за да получим нужните източници на влияние, за да общуваме с тези хора, които ще ни помогнат в постигането на нашата цел. А те го правят.
В същото време, когато ние мечтаем за перспективите на бъдещето, те правят нещо конкретно. Безусловно те правят лоши неща, но ги правят с такова постоянство, с такава енергия и с такава отговорност, която може да накара много от нас да се засрамят.
Представете си как би се променил света, ако още сега превърнем в действие всичко, с което разполагаме в настоящия момент, каквото имаме, каквито сме. Ако отдадем всичките 100 % на своята работа, на своите семейства и на обществото.
Какво ще стане, ако още сега започнем да четем книги, да заменяме грешките си с дисциплиниращи правила и да общуваме с хора, които имат стимулиращи идеи?
Ако още сега превърнем своите мечти в планове, а своите планове – в обмислени действия, които могат да ни доведат до постигане на нашите цели?
Какви невероятни промени ще станат!
Какъв живот бихме живяли със своите семейства – живот пълен с вдъхновение и постижения.
А какво наследство ще оставим на следващото поколение – маса добродетели, чистота и реални ценности за построяването на нов свят – и всичко благодарение на това, че сме се постарали достатъчно да направим нещо с нашия собствен живот и сме заставили нашите умения и талант да работят.
Източник: „Уроците на Джим Рон“