Вероятно по никой друг въпрос в нашето общество не съществува такова объркване, както във връзка с мотивацията и позитивното мислене. Изследване, направено преди няколко години в Харвардския университет, разкри, че 85% от причините хората да намират работа и да я вършат, е отношението им. Изводът е очевиден, а доказателствата са смазващи – родителите, които искат да подготвят децата си за живота, ще ги учат как да постигнат отношение на победител към живота. Мотивацията и позитивното мислене не са неща, които можем да включваме и изключваме по желание и да използваме при специални обстоятелства и събития. Те са начин на мислене, действие и живот, носещ невероятна полза за вас и вашето семейство.
4. Мотивация и позитивно мислене.
Определението за мотивирам е „стимулирам към действие, давам подтик или мотив“.
Да мислите, че е достатъчно да посетите мотивационен семинар, да прочетете една книга, да чуете един оратор и да жъните незабавни и постоянни резултати до края на живота си , е, разбира се, абсурдно.
Мотивацията е нещо, което се прави редовно.
Не, позитивното мислене няма да ви позволи да правите всичко, но ще ви позволи да правите всичко по-добре, отколкото би ви позволило негативното мислене. Позитивното мислене позволява на човек да използва по-ефективно своите способности, знания, умения и опит. Някои твърдят, че мотивацията винаги излиза единствено от нас самите, че само ние сме в състояние да се мотивираме. Но такова твърдение означава, че хората не могат да си влияят едни на други, и би рухнало, ако го подложим на сериозен размисъл. Ще споделя с вас моят опит, който показва, че сутрин, докато отивам на работа, слушам музика, която ме вдъхновява и започвам да се чувствам по-добре и да вярвам по-силно в способността си да се справя с повече от моите задължения. Дори се хващам, че се усмихвам ей така докато слушам. И някакси се изпълвам с кураж и самочувствие, с любов и благодарност.
Когато правим повече, отколкото ни плащат, в крайна сметка ще започнат да ни плащат повече за това, което правим.
Мисля, че ако учим децата от самото начало да дават най-доброто от себе си и дори още повече, никога няма да им се наложи да си търсят втори път работа. Убедена съм , че ако отиваме по-рано на работа, даваме най-доброто, на което сме способни, при това с ентусиазирана усмивка, ние ставаме незаменими.
5. Позитивни стъпки за оформяне на позитивни деца.
Обучението започва сега.
Трябва да учите децата си с любов, нежност и само тогава, когато желаят да учат.
Според Джон Дрешър децата преминават през три възрастови периода.
Първият е възрастта на правилата, който включва времето от 1 до 7 години. През този период то изпитва необходимост да знае какво го очаква. Без определени, ясни правила, детето става неуправляемо. Тези ранни години от детството са основите за моралното развитие на детето. То има нужда да знае какво би могло да прави, преди да измисли или да приложи на практика това, което би трябвало да направи. Обучението в това започва от раждането и се осъществява най-вече от близките му хора. Няма по-подходящ момент за приучване към послушание, което е първият елемент при развитието на съвестта и моралното чувство.
През тези ранни години детето живее в свят по-скоро на чувства и открития, отколкото на разум. Физическото докосване, емоционалният климат, тонът на гласа и семейната атмосфера като цяло се усещат много рано. Но не помагаме на детето, като опитваме да разсъждаваме и обсъждаме с него. То зависи от указанията на родителите. Нуждае се от правила за следване. Малкото дете се обърква, ако го накарат да обмисля и да определя поведението си.
През никой друг период майката не играе толкова важна роля за определяне посоката на живот на детето, както през ранните години. Особено тя, заради близостта си с детето, се превръща в негов морален компас. Разбира се, бащата също играе значителна роля през тези години, особено ако се усеща като силно присъствие до своята съпруга, изпълнен с любов и емоционална подкрепа.
Вторият период от детството е възрастта на имитирането и включва времето от 8 до 12 години. През тези години моделите за подражание са по-важни за за детето. Правилата са важни, но великият стимул е примерът. Детето развива основните си склонности и предразположения, на базата на които ще взема големите си решения по-късно – какъв тип хора ще го привличат, по какъв начин ще иска да се изхранва, с какъв стил стил на харчене се чувства комфортно, с какво уважение се отнася към хората, доколко важна е честността за него. Тук определя крайъгълните камъни на своите вярвания и ценности, затова ще има нужда от нещо, но което да се опре по време на бурите от изкушения и несигурност през юношеството. Децата обръщат повече внимание не на това, което правиш, отколкото на онова, което говориш.
Това е върховият период за четене. Подходящите книги и списания ще спомогна за определяне на ценностите. През тези години би трябвало да се четат истории за правилно поведение, смелост при постъпването по правилния начин и честност при различни ситуации, защото именно сега детето иска да имитира това, което му се струва героично и предизвикателно.
Следващият период е третия – възрастта на вдъхновението – от 13-та година нагоре. През юношеството детето се вдъхновява от велики идеи. То трябва да има герои. Ако не му бъдат дадени, само ще си ги намери; ако не бъде вдъхновено от подходящите герои, ще се вдъхновява от неподходящите. През този период постигането на стабилност и характер зависи в голяма степен от наличието на определена цел. Подрастващият се нуждае както от краткосрочни, така и от дългосрочни цели. Правилата и ограниченията, разбира се, са все още важни. Но сега вече юношата се нуждае от вътрешен самоконтрол, за да бъде ефективен, тък като родителите не могат да бъдат по всяко време до него. Тинейджърът трябва да помни целият си досегашен опит.
Достигналото юнишеството дете вече знае точно в какво вярват родителите му. Но не винаги проумява причините за тези вярвания. Ето защо е важно да отделяме време, за да обясняваме на децата си защо вярваме в това, в което вярваме. Стандартите и вярванията се подсилват от разговорите; младият човек има нужда да чуе какво мислят по важните аспекти на живота неговите родители, връстници и самият той. Но повече от всичко в юношеските години детето изпитва необходимост да усеща любовта, увереността и подкрепата на родителите.
Сега ще насоча вниманието ви към някои практически приложения:
– За децата, които спортуват – моите мотивиращи фрази са: „ Просто издръж, докато спечелиш още един път. Не се отказвай, само защото губиш“; „Отлично играеш“; „ Играеш сега“; “Готова сега“ и др.
– Развивайте въображението. Въображението е смесването и подреждането на мисли в най-разнообразни комбинации. То наподобява наблюдаването на реално ситуация. Във въображението обаче, не наблюдаваш нещо, което се случва в света около теб, а сам рисуваш образи . Някои използват думата визуализация, на според нас има тънка разлика мужду значението на двете думи. Визуализацията често е просто спомен за нещо, което някога си видял. Под Въображение имаме предвид съзнателно да съчетаваш в ума си елементите, които искаш , за да създадеш желаната картина. С други думи, съсредоточаваш се с намерението да предизвикаш положителна емоция.. Когато казваме въображение, ние имаме предвид Съзнателно Сътворяване на собствената си действителност. Чистотата на визуализацията е ключът към сбъдванетона желанието ти .
– Хуморът помага – опитайте го. За да поддържаме своя оптимизъм, трябва да имаме чувство за хумор, за да преодоляваме проблемите, препятствията и обезсърчаването , с които всички се сблъскваме от време на време. Когато децата са в лошо настроение или тъжни за нещо, винаги намирам начин да ги разсмея. Мисля , че това е моето призвание – да карам хората да се усмихват. И мисля, че с тази задача нямам проблем.
– Създайте любяща обстановка. За детето любовта се превежда като В-Р-Е-М-Е и е по-вероятно да се отвори и да си разкрие сърцето преди заспиване, отколкото в който и да е друг момент. Десет-петнадесет минути могат да променят много в процеса на създаване на здрава връзка с детето, което му дава безценната сигурност, че е силно обичано, че имате време за него и че е по-важно от десет минути повече гледане на телевизия.
– Детето има нужда да знае, че е СПЕЦИАЛНО.